Колкото пъти да си затварям очите и се връщам назад във времето, назад в собственото си минало и да правя равносметки на направеното или пък на не направеното. Толкова пъти въпреки погледа назад си правя все същото с ясната мисъл, че този път нещата могат да бъдат, ще бъдат различни.
Защото не може постоянно да стъпваш накриво, не може постоянно да правиш грешния избор, не може постоянно да попадаш на неподходящия човек поне според неговата гледна точка. Continue reading