Тук някой ще попита – за какви ангели говоря? Ангелите, тези, които помагат, които бдят над нас. Виждате ли ги? А правите ли опити да ги видите?
В детството ми имаше един мъдър дядо, който заекваше и беше сляп.
Винаги ми казваше, че трябва да имам вяра в неестествените, невидимите, но осезаеми неща. Казваше ми, че виждам повече от останалите. Винаги когато страдах за нещо и му кажех той казваше: Погледни светлината, последвай я, заслушай се. Усещаш ли? Топлината. За съжаление тогава не си спомням да съм усещала това, за което ми говореше той, но знам, че моментално грижите ми минаваха след като останех за миг спокойна. Continue reading →