Струва ли си, да се гоним постоянно?
Не би ли било по-лесно, ако след като си харесаш някого не му го кажеш направо – в лицето. Не би ли било по-лесно, ако списанията вместо да съветват как да спечелиш някого просто да публикуват обяви с изявления в тях.
Просто хората сме си такива – обичаме да усложняваме живота си, който и без това не е много лесен и розов. Мъжете ги оправдавам до някъде. Те  имат своя ловен инстинкт и си го следват, но за разлика от една жена знаят кога да спрат, знаят кога да се откажат и най-важното – знаят кога са победени и няма надежда. За сметка на това пък, една жена не се отказва лесно. Продължава – блъска се в една и съща стена с надеждата да падне. Когато няма надежда ли!? – много просто – измисляме си я.
Играта на котка и мишка е забавна, но когато наистина има такава, а не когато мишката е просто смачкана хартийка вързана на протрит конец. Някой мъже са такива – фалшиви мишки. Колкото и да ги гониш, никога няма да ги стигнеш – защо ли – не искат да бъдат стигнати.
Замислете се защо преследвате – заради мишката, или заради самото бягане? Хубаво е да мислиш, че имаш за какво да бягаш. Участваш в състезание и знаеш, че накрая ще има награда. А какво се случва, когато някъде там, в цялото преследване изгубим мишката? А, когато тя се скрие в нечия друга дупка?

Нека оставим гоненето на хората, който имат вроден инстинкт за това. Първо ще избегнем цялата „луда надпревара” и второ – мъжете имат ловен инстинкт, но ние имаме инстинкт да разберем кога ни гонят. Ако желаете да ви подгонят, ами покажете го – все пак са мъже – имат само един инстинкт, не повече.

Благодарим, за предоставената статия на Венелина Атанасова – гост-автор в списанието за мъжа и жената Тя и Той