Той и Тя – вечната война!

Война на световете, войната между Марс и Венера…
Напоследък стана много модерно да се пишат книги, за отношенията между мъжете и жените от рода на „Мъжете са задници”, „Как да общуваме във връзката си” и т.н. От малкия екран редица социолози ни обсипват с информация и анализи, относно това, какво точно трябва да правим, за да имаме „перфектната връзка”. Сякаш всички ние сме програмирани същества, които мислим еднакво, реагираме еднакво… Слагат на жените етикети – „бъбриви”, „суетни”, „ревниви”; на мъжете – „работохолици”, „женкари”, „комарджии”, сякаш сме математически членове, сложени под чертата за общ знаменател.
И прилагайки „формулата за успешна връзка”,  и теориите зазубрени от учебниците по психология, различни психолози и социолози ни учат как да се обичаме, събираме, разделяме.
Ами модерните риалита, които взимат Генка и Груьо от Малко Нанадолнище, които леко говорят на миеко, и всички започваме да ги гледаме под микроскоп, правим аутопсия на връзката им, и страшно задълбочени философски и житейски изводи за отношенията между мъжете и жените. Редица „звезди” се бутат да коментират и осъждат поведението на малките опитни мишки под стъкления похлупак.  А и се опитват да ни убедят, че тези малки сиви мишки, които са заразни, миришат и се бият по цял ден, са като абсолютно всички останали мишки, всички действат, реагират по един и същи начин. Тези събрани от кол и въже десетина души(ци) са извадка на българското общество. Сори (Ники Кънчвев и Ники Тупарев), но колкото и да се опитвате да ми промиете мозъка, не мога да се съглася, че и аз като Генка искам да си намеря някой селски мачо, с три златни ланеца и мрежест потник, да ме бие сутрин и вечер, а ако е в настроение и на обяд, а аз да танцувам на пилон и мечтата да ми да бъде – анцуг и да ме снимат гола за някое списание.
Много често чуваме, а и ние самите често изричаме думите „Всички мъже/ жени са еднакви”. Ами ако всички наистина сме еднакви, тогава, когато се омъжите, вие сте се омъжили за всички досегашни мъже в живота ви. Ако този, когото избираме за партньор в живота си, е различен, значи не всички са еднакви. Все пак, нали рано или късно срещаме сродната си душа, любовта на живота си, Мъжът. В него намираме това, което сме търсили, той е Различен от останалите. Аз не съм съгласна, че всички ние сме еднакви и реагираме и мислим по един същи начин. Тогава би следвало всички да сме убийци, или президенти…
Глупаво е, както да правим сравнение между мъжете си, така и между връзките си. Всяка връзка ни дава и ни взима по нещо. И най-важното – ни научава на нещо. С всяка една връзка ние порастваме, променяме се, опознаваме себе си, разбираме какво искаме от живота, и от човека до себе си.
В  една своя книга Пауло Куелю казва, че смисълът на човешкия живот е да намериш своята Друга Половина. И колкото и преуспели, богати и задоволени да бъдем, ние не намираме щастие и покой, докато не я открием. Не знам дали това е вярно, но вярвам, че няма перфектни връзки, нито пък перфектни хора. И не трябва да търсим перфектния човек, (за да имаме перфектна връзка), а трябва да намерим човека който ни пасва, който ни допълва, и разбира, и ни харесва въпреки, и заради нашите недостатъци. Няма връзки без конфликти, спорове. Все пак хората с това се различаваме от животните – ние мислим, общуваме, спорим, чувстваме. И не бива да забравяме, че всички ние грешим. Никой не е перфектен, никой не е безгрешен. Най-важното, което забравяме е, че е нормално човекът до нас да прави грешки. И най-трудно е да си признаем, че и ние грешим, да признаем собствените си грешки, пред нас самите. Изискват се много сили, да успееш да простиш… да простиш на човека, когото обичаш… да простиш на себе си!
Ние, мъжете и жените сме от различни светове, говорим на различни езици, но това не значи, че не можем да намерим начин да общуваме, и в никакъв случай не означава, че не можем да се обичаме. Ние сме различни половини, които се допълват, за да станат едно цяло. В природата всичко е създадено, така че да се допълва. Не винаги различията са гаранция за несъвместимост. Трябва да се научим да обичаме Другия, точно заради това, че е различен.
Онзи ден, докато аз и две мои приятелки се отдавахме на манията си за шопинг, и  се тъпчехме с нездравословна храна, към нас се приближи един мъж с искряща зелена ризка. Ние го погледнахме въпросително, а той с усмивка се настани на свободния стол, и попита дали може да му помогнем. Оказа се, че има нужда от съвет, защото имал проблем с жена. Докато продължавахме да го наблюдаваме с недоумение, той ни разказа как на един купон си е пийнал повечко и е преспал с най-добрата си приятелка. А на следващият ден, тя му се е обадила и го попитала дали това означава, че са заедно. Той ни сподели, че я харесва като приятелка, и иска отношенията им да си останат както преди, но и не иска да я нарани. След 5 мин. имаше среща с нея и не знаеше какво да й каже. Едната ми приятелка го посъветва да опита, защото не знае дали въпросното момиче няма да се окаже сродната му душа, голямата му любов. Аз му казах, че според мен, трябва да бъде честен с нея и да й каже истината, да постъпи достойно като мъж и като приятел, без да усложнява повече нещата. А другата ми приятелка реши, че може би, ще е най-добре да й каже, че иска да останат само приятели, но все пак да пробват дали ще се получи. Господинът с зелената риза ни проследи с поглед и трите и каза: „И какво да правя сега? Аз поисках помощ от вас, защото сте жени, а вие и трите ми дадохте различни съвети.”
Явно се очаква, че всички жени са еднакви – всички раждат, готвят, не умеят да шофират и разсъждават по един и същи начин. Сякаш сме клонинги или в мозъка ни е имплантиран чип, и сме програмирани като роботи. Това е абсурдно, както и да смятаме, че всички мъже са еднакви. Всички ние сме различни, всички ние сме личности. Преди всичко сме хора, и след това сме мъже и жени, стари и млади, ниски и високи, умни и глупави… И защо трябва да се делим, защо не приемем като предизвикателство възможността да разберем колко интересен, странен и колоритен може да е човека срещу нас.
И накрая, каквото и да говорим, математиката си казва последната дума: Тя + Той = То

                      Благодарим за статията на Таня Николова– гост автор в онлайн списанието за жената и мъжа tiaitoi.net