Той вече не щурмува на бял кон сърцето и, а услужливо предлага да я закара до автогарата. Вместо пощенски гълъб, днес Nokia „кънектва” нея и него, чакащи ново съобщение. Не червена роза и поднася той, а карта от стаята в хотела, където за първи път ще се събудят заедно.  Той вече не трябва да пътува през девет земи в десетата, борейки се с великани, пирати, нито с мафиоти, защото тя е просто на един повод от него…и на отчетени 200 от километража…
За нея той не е Станислав, Георги, рицар или принц, а само любов. Дали той може да дефинира нуждата си от нея?, …е, достатъчно е, че я усеща.
Той и тя – модерни, амбициозни, непримирими врагове на скуката, но затова с много приятели. Той и тя – красиви, напористи, непокорни и освободени от табута, но пълни с щури идеи и предложения  за събота вечер. Той и тя – отхвърлили Internet като място за среща, защото копнеят за реално докосване, а не за виртуална страст. И той, и тя търсят другия, но знаят, че сексът не е повод за запознанство, освен…когато очите му докоснат нейните и в лицата им повее нежност…
Да, той и тя на нашия век са забързани, уморени или изнервени, но ласките им са специални, чувствени, успокояващи. Да, той и тя спорят, разделят се, но си прощават, защото всеки от тях носи любовта, без която другият не може. Да, той и тя понякога се търсят дълго, заблудени от неправилно изтълкувани знаци или от значещо отворени неправилни нечии врати, но когато се намерят, не им трябва втора среща, за да го осъзнаят.
Векът ни може да е на бързите коли, но не на бързите авантюри; на малките телефони, но не на малките сърца; на голите истини, но не на голотата преди всичко; на простото кликване с мишката, но не простите взаимоотношения; на козметичните салони, но и на неподправените отношения.
Съвремието  ни може да е белязано с линията на ниските талии, но той и тя разчупват шаблона с високите си цели; може да сме свидетели на супер модерни технологии, но той и тя не осъждат тълкуването на привързаност, заменяйки го с ширещото се, но неподходящо секс; може да правим революционни открития, но революцията на той и тя не открива по-могъща движеща сила от любовта.
Да, промениха се местата за запознанство, смени се ухажването с флирт, не са същите неговите хитрини, няма я и нейната свенливост, но поводът не изменя на мисията си – да сближава, разтуптява сърцата и преобръща приоритетите.
А сексът?…Е, всичко с времето си….
Има ги и излъганите очаквания, болката и сълзите, но какво по-голямо доказателство, че той и тя не са забравили да обичат от липсата на рутинност и примирение?! Той не завършва вечерта с обещание за вечна вярност, но вечността е неуловима, а в погледа му се долавя истинска наслада от усмивката и. А дали неговото „Ще ти се обадя по-късно”, не означава „Ще ми липсваш”? И защо, когато не и се обади, той и липсва?
Защото…
Защото сексът не е повод за запознанство, а не е и причина за сърдечна близост. Той е плод на непреходно и неутолимо очакване на любовта,  а срещите с нея са глътка въздух, от която той и тя се нуждаят и за която, се борят.
Той и тя не са Ромео и Жулиета, драматично режисирани от съдбата в постановката на живота, но той и тя спускат завесата единствено, когато сценарият завърши с целувка, понеже….е, някои моменти не са за пред публика…и осветлението угасва!
Той не е Цезар, изгорял в стихията на невъзможната страст, но и тя не  е Клеопатра, изискваща трагичен избор, а жена, сама избрала него, не себе си.
Те дори не са Батман и Жената котка и в неговото куфарче вместо пистолет лежи баланс на приходите от бизнеса му, а тя никога не е била при маникюрист…Но какви са тези следи от нокти по кожата му? И…не чухте ли мъркане?
За нея не е важно дали той е от Белене, Търново или Хасково, но държи да знае границите на собственото си присъствие във Вселената му. Тя не очаква да я събужда сутрин с фреш, кроасани и любовна бележчица, но няма нищо против да стане по обед, разсънена от аромата на парфюма му и лекото докосване на дъха му по тялото и. Да, тя харесва вечерите на Созопол, в „Щастливеца” или във ваната, но обича и просто, когато той и се обади пет минутки след като са се разделили, за да каже, че я вече му липсва.
Те не са непоправими романтици и нямат нужда от свещи, за да затоплят ръцете си, скрити под масата. Не са и максималисти и той не иска всеки кичур от косата и да е подреден и лъскав като от брой на Cosmopolitan, затова пък тя усилено се старае да разбърка напълно мислите му. Те не хвърчат в облаците на илюзиите, но не са и стъпили здраво на земята, тя – с грим, но без задръжки, той – сдържан в думите си, но с изгарящи устни, понякога ядосан или спорещ, но винаги очарователен.
Тя не е изобретила любовта, нито пък той секса, но тя и той вярват в преодоляването на самотата и откриват път един към друг.
Тя копнее за единствената и неповторима любов, той не се е учил да обича, но тя и той се отдават на голямата и силна, никога неумираща, нова красива искра на привличане между двама.
Тя иска да падне, да я боли, но пак да стане; иска да изгори, да избяга, но пак да се върне; иска да руши, да сгреша, но да е любима, не просто желана. Той я желае не само бореща се, а преборила се за него; не връщаща се, а останала до него; не само прощаваща и не помнеща, а не забравила го!
Той и тя – разбрали, че сексът не е повод за начало, но пък е изкушаващо продължение. А любовта – Нейна е последната дума накрая, както и в безкрая!…

                      Благодарим за предоставената статия на Багряна Арабаджиева – гост автор в онлайн списанието за мъжа и жената