На два стола – или, дали съм мъж за една жена

Главното притеснение на една жена, когато се впусне във връзка, е дали е достатъчно хубава за него, достатъчно изискана, достатъчно умна, достатъчно сексапилна –  и още и още безкрайни въпроси и съмнения в нейната същност. А от другата страна на везната стоят неговите притеснения – лампичката която светва в съзнанието на мъжа през един определен период от връзката му и му напомня за неговите неповторими качества – мъжеството, умът, достойнството, красотата и така до знака за безкрайност. Въпросното чудо на електричеството поражда един от най-често срещаните проблеми при връзките, а именно изневярата или бягството от моногамията.
Ситуацията която винаги се получава аз наричам – „избора на столчето”.
Получава се така, че всеки мъж намира жена, която кой знае защо го боготвори – всеки прави грешки нали. Дава му всичко необходимо, и за него се превръща в едно удобно кресло на което да поседне когато е изморен, когато му се гледа телевизия, да поомачка възглавниците и може би да се сети да изтупа праха от тапицерията. Извън тази идилия е пълно със заведения в който седят неудобните миниатюрни столчета тип „щъркелче”. В дискотеките, ресторантите, кафенетата и баровете има изобилие от тях. Грозни столове който не са никак удобни, напротив – ръбести са – без никаква тапицерия и чувство за уют. Но по необяснима за мен причина, нашите мъже никога не отказват да седнат на такъв стол. Винаги приемат с цялото си „мъжество” риска да се покатерят върху тях. Може би го изживяват като приключение – като предизвикателство. Какъв героизъм е да седнеш на такова столче и когато ти омръзне да се прибереш при коженото си кресло, което понеже е само твое си стои вкъщи и те чака.
Има толкова много мъже които си правят цели комплекти за обзавеждане – достатъчно столове за една трапезария. Стоят върху два стола едновременно и са толкова горди от себе си.
Лично аз не съм срещала мъж, който да иска да има само креслото вкъщи, но трябва да призная и, че не съм срещала мъж който не е попадал на земята от толкова много столове.
Така е, скъпи ми господа, народа не напразно е казал – „от два стола, та на земята”. Невъзможно е да имаш удобство в къщи и да го зарежеш само заради столчето с кожената тапицерия – никога не остава безнаказано. За това моят съвет е – когато усетите електричеството в себе си, кажете на своето кресло за вашата несигурност – не я оставяйте да разбере цялата грозна истина сама. Друг изход е да се откажете от удобството си и всяка вечер да си правите маратони с различни столове и столчета.
Дали ще запазите удобното кресло и ще го претапицирате с цялата си любов и вярност – покажете ни, че не са измислица, или ще се радвате на стоманените ръбове е ваш собствен избор. Най – важното е да ИЗБЕРЕТЕ!

Благодарим за статията на Венелина Атанасова – гост-автор в списанието за мъжа и жената – Тя и Той