Lichnoto vreme na TOI & lichnoto prostranstvo na TIA

Личното време на Той и личното пространство на Тя

Тя и той! Те двамата… аз и ти… ние двамата! Една перфекта картина – две влюбени лица, една искрена любов, щастливата връзка, сплотеност, вярност, уважение и големият проблем : съвместното съжителство.

Една от големите и значими стъпки в една връзка е когато се стигне до момента „да заживеем заедно”. Преди това той е на гости в тя, тя е на гости в той. Всеки си има собствена хралупа, в която другият е на чужда територия. Всеки има своите навици понякога положителни, друг път не толкова, но Той и Тя уважават тяхното наличие и безмълвно се съгласяват с всичко.

Това е така, докато не дойде момента, в който двете хралупи се сплотяват под един покрив. Тогава образцовия дом на жената се сблъсква с безредицата на мъжката бърлога и настъпва момента, в който всичко става непосилно трудно да бъде преглътнато или не забелязано.

Конфликтът личното време на мъжа срещу личното пространство на жената!

Той се събужда по-късно, оставил е чорапите си до леглото, отива в банята за сутрешния си тоалет и сяда пред компютъра. Свободното му време е за почивка, разходки, среща с приятели, за да гледат или играят футболен мач, да пият бира и т.н. Има толкова много свободно време, но нито минута да си прибере чорапите в пералнята.

Тя обича да се излежава до късно, но когато се събуди първото, което прави е да приведе леглото си в нормален вид, да се изкъпе, да закуси и да оправи дома си. След това може би ще пусне пералня, ще  избърше прах и ще нареди плана за деня си. Ще намери време за всичко и всеки, и дори за любимия сериал. А ако ненадейно и излезе ангажимент ще направи всичко възможно да го вмести в програмата си за деня.

Това е реалността или по-скоро две различни реалности, които ако не намират допирна точка са в пълен синхрон с нормалния свят. Но когато не само имат допирна точка, ами се стигне и до там да имат общ живот избухва бомба.

Тя не може да приеме, че някой превръща домашния уют в хаос и безредие, не иска да приеме, че някой слага ред на личните и вещи, че някой превзема личното й шкафче, в което намества принадлежностите си, които са сякаш хвърлени в нищото и нямат никаква подредба. Тя се бори за личната си територия, за прецизния ред на личното пространство, но с всеки изминал ден го губи все повече и повече, а това води до нервна криза и …скандал!

Той неможе да разбере смисъла на това хавлията му да стои на закачалката, като може да е хвърлена на дивана, защо трябва да опъва леглото си, след като после пак ще легне и ще смачка завивката, на кой му пука дали тоалетните му принадлежности са подредени, след като всеки ден ги ползва и променя местата им. Времето му пред телевизора не може да бъде отнето, особено за нещо, което може и друг ден да направи или просто никога.

В очите му тя е маниачка на тема чистота и ред, прецизна до побъркване и човек, който може да ти прекъсне почивката и да те изкара извън равновесие. За нея той е нехаен, небрежен и натрапник в личното й пространство – човек създаден, за да нарушава спокойствието й, неуважавайки правилата й.

Той живее в анархия, но му харесва. Тя в свят на правила и принципи, но се чувства сигурна и силна. Въпросът е кога ще дойде революционния момент и ще се стигне до преврат!

Истината е, че в тази ситуация нито мъжът може да приеме чуждите закони, нито жената чуьдото вмешателство. Той винаги ще има личното си време, а тя личното си пространство, докато не приемат и осъзнаят, че вече са едно общо НИЕ и ние имаме нашето местенце и разполагаме с нашето време.