Всяка жена търси идеалния мъж в живота си. Още от най-ранна детска възраст малкото момиченце си мечтае за принца на бял кон. Тийнейджърката облива в сълзи възглавницата си след любимата серия със своя “герой” от филма и мечтае той да е нейн. В реалния живот мечтите обикновенно се разбиват – срещаме някого, влюбваме се, създаваме семейство и после? Дали повечето жени са щастливи? Не знам какво казват социологическите проучвания по въпроса, но според мен – повечето жени не са. Любимият до вчера мъж започва да ни дразни – закъснява често след работа, прекарва голяма част от времето си с приятели или по футболни мачове, романтиката я няма. И си казваме – къде сгреших? Аз ли направих грешен избор? Защо не се омъжих за колегата ми, който беше толкова свястно момче и така влюбен в мен ? Или просто всички мъже са еднакви? А дали причината не е в нас – жените ? Май всичко се обърква не защото сме сбъркали ние в изброа си, а просто защото вече почти не си общуваме. Липсата на комуникация, на СПОДЕЛЯНЕ е основната причина за провала на много бракове, на много приятелства, а и на професионални взаимоотношения. Всеки от нас се прибира уморен след работа, приготвя си вечерята, разговорите се въртят около децата, поредния “романтичен” сериал, сметките за парното. А всяко човешко същество има нужда да споделя – как се чувства, за какво мечтае, какво е останало вътре в него от детските и младежките му мечти. Макар и на 40 животът не е само сметки за тока, пране на мръсни чорапи, очакване на поредната заплата, родителски срещи. Особено жените искат да бъдат изслушвани, да плачат на нечие силно рамо. Затова търсят отдушника някъде встрани -в скайпа, във фейсбука, или при комшията. А на 10 годинки животът изглеждаше толкова розов и пълен.

Благодарим, за предоставената статия на Милена Йорданова, гост-автор в списанието за мъжа и жената – Тя и Той