Когато говорим за връзка, особено между мъж и жена, няма как в даден
момент да не се появи въпросът за „предишните”, споменът за
огорчението, мисълта за болката, която сме изпитали, черният опит,
който сме придобили… Точно  тогава се появява и чувството на страх, че
всичко отново ще се повтори, че отново ще бъдем в ролята на аут сайдер
и, че кошмарите отново ще ни сполетят.
Идва най-важният момент от връзката, а именно психологичният.
Моментът, когато страхът провокира действията ни и е в състояние да
ни доведе до предприемане на погрешни действия, от които след време ще
страдаме повече. Истинската причина се крие в това, че страхът
провокира негативни мисли в съзнанието ни и ние ставаме по-критични
към връзката си, започваме да гледаме на нея като на опит, който
очакваме всеки един момент да се провали. Но с времето всичко
продължава да си върви по обичайния перфектен начин, а ние все повече
се уморяваме от чакане да дойде фаталният край. Следващата стъпка е
отчаянието и налудничавата мисъл, че сме лъгани и всичко е само
пародия на връзка, а в същото време си затваряме очите пред всичко и е
крайно време да предприемем решителния ход, да сложим край на всичко,
отколкото това да ни се случи в момента, когато най-малко очакваме и
да страдаме много повече.
Всичко до тук прочетено и видяно от страни има характер, на нелогично
и ненормално явление, но замисляйки се реално върху темата всеки един
от нас може да установи и да стигне до извода, че страхът от миналото
рано или късно отразява влияние върху поведението ни, било то и за
кратък период.
Решението на този проблем е именно в мисленето ни и начинът, по който
приемаме случващото се около нас. На първо място е да умеем да
комуникираме  половинката си и да назоваваме нещата с ясните им имена
– да казваме това, което искаме да разберат, а не неща, с които се
надяваме да разберат какво мислим ние.  С това връзката ни преминава
на едно следващо ниво, което е съпътствано и с изграждането на доверие
и сплотяването на двете половинки. И последната крачка към щастливата
връзка е контрол на мисли и поведение. Ако контролираме мислите и
насоката им, това несъмнено ще даде отражение и на поведението ни.
Забеляза ли сме, че когато имаме тайни, съмнения и притеснения, за
които ни е страх да говорим това ни напряга и ни прави по-изнервени,
импулсивни и дори агресивни. Склонни сме към нетипични прояви –
повишаване на тон, неучтиво отношение и то не само към човека до нас,
а дори към цялото ни обкръжение. Важно  е да приемем опитът от
предишните връзки, наистина като ОПИТ, който е трябвало да съберем, за
да може да стигнем до връзката ни сега и да може да я изживеем
истински. Горчивият опит същност не е правилното определение за
преживяното, по-скоро трябва да мислим на него като на полезен и
необходим. Разочарованията не са белег на миналото, който да ни
съкрушава в настоящето, а перипетиите, през които сме преминали и
победили, за да стигнем до истинския момент . Да страдаме не е нашата
карма, а по-скоро нещото, което ни е направило силни и смели, за да се
срещнем с истинската любов и да я изживеем, защото както всичко знаем
да мразиш е най-лесното, но да обичаш е не само трудно, но и изкуство,
което се придобива с времето. Ето защо е редно да гледаме на миналото
си като на училището, подготвило ни за реалното и истинското в живота
ни, а не като орисията, която е в състояние да ни направи самотни и
страдащи за цял живот.
Бягайки от страха си, ние се разделяме от щастието си! Борбата и
победата над страховете и призраците от миналото са основната причина
и начин да вървим по пътя на нашия живот… не просто път, а щастие!

            Благодарим, за предоставената статия на Паулина Караилиева – гост автор в сайта за жената и мъжа