Принц или просяк

Вярно лие, че спонтанноста отстъпи място на 100 пъти премереното, на 1000 пъти по-сигурното, на онова, от което сме доволни, но не и задоволени, на всичко,  което може и да значи кафе в mall-а през съботите, но никога ранна закуска в леглото. Наистина ли станахме толкова пресметливи, че обръщаме щастието в цени, етикети, цветя за над 50 лв за рождените ни дни, мъже, които изневеряват и жени, които са верни на банковите им сметки? Кога най-сетне ще платим дължимото на сърцата, а не на умовете си?
И може да стане така, че докато съсредоточено се оглеждаме за перфектния,  да не забележим  погледа на някой, с който всичко би било разсейващо перфектно. И този някой, може да е на 20 или 40, може да учи физическо или да има бар на морето, може да е безоблачно готов за обвързване, а може и да трябва да минеш през ада заради него, може да е красив, а може и просто да те разсмива, може да няма думите, които искаш да чуеш, а може и да ти свали звездите… И въпреки това ти няма да можеш да съдиш никой от тях, защото принца за теб, е просяк за друга. И всичко е прекрасно точно толкова различно, колкото е…или поне докато не ти се наложи да целунеш някоя жаба, надявайки се да се превърне в Тузара.
И не че днес момичетата са материални, а момчетата се заглеждат повече от преди, не става въпрос за правила и изключения, всичко опира до дължината, с която измерваш мечтите си. Дали изневеряваш, когато си нещастен или оставаш в една връзка заради щастието на другия, е едно и също и значи, че пропускаш основното. Каквото и да правим, за да си наложим чувства, увлечения,избори, промени, желания, хора или дрехи, колкото и време да се залъгваме, че ако е добро за другите, е добро и за нас, ако не ни е по мярка, никога няма да спрем да се чувстваме неудобно, задушени в нещо, което просто не работи за нас!
Единственото, което е валидно за всички и по всяко време, без условия и без извинение и което задължително действа безотказно и гарантирано, е това да останем верни на себе си. Защото иначе ще живеем на неправилната улица, ще държим неправилния ключ към неправилната врата на неправилния мъж и никога, никога няма да сме вкъщи, когато на нашата врата, почука щастието.
Може и да не знаем какво ни очаква утре, но е хубаво да знаем от къде ще тръгнем, когато сме готови да открием. Може да нямаме представа кого ще обикнем истински, но е по-лесно да разберем, когато признаем какво наистина трябва да обича той. И дори хората около нас да не разбират в какво вярваме, няма никакво значение, защото имаме себе си.
И когато бъдем Нещо за себе си, сме на една крачка да станем Всичко за някой друг.

Благодарим, за предоставената статия на Багряна Арабаджиева, гост-автор в списанието за мъжа и жената – Тя и Той