22

Композиция в дизайна на облеклото

Тематиката, която ни вълнува – композицията в дизайна на облекло, предполага повече яснота относно понятия, притежаващи на пръв поглед достатъчно конкретен смисъл. Очевидно е съществуващото, в някои случаи – несъзнателно, а в други съвсем неслучайно, припокриване на понятията „мода“ – от една страна, и „моделиране на облекло“, „проектиране на облекло- и „дизайн на облекло“ – от друга. Сблъскваме се с една, изглежда най-маловажна група въпроси, свързани с несъвършенствата на ползвания терминологичен апарат. Такъв, разбира се, съществува, но много динамичен и в постоянен процес на развитие. Неговата динамика се превръща в причина, възпрепятстваща за съжаление извеждането на кратко и дефинитивно определение за много от термините, с които боравим. По-съществено е, че в определени случаи елементарната неяснота около конкретно понятие води до един повърхностен и дори малко безотговорен подход към значими за практиката на дизайнера въпроси. Общата форма на дрехата, нейната структура, изграждащи елементи и композиционните принципи, регулиращи взаимоотношенията между тях, очевидно остават малко встрани, когато се говори за мода по-общо. Без да се ангажираме специално с терминологията, всички ние трябва да опитаме да конкретизираме максимално смисъла и съдържанието на определени понятия – линия. форма, обем, силует и т.н. Все пак е необходим един кратък екскурс, свързан с употребата на основни понятия – мода, моден дизайн и дизайн на облекло – най-малкото. защото той внася допълнителна яснота именно за териториите, които ангажират главно вниманието ни.
Приема се, че поне в полето на практиката тези понятия са ясно диференцирани и не само тяхното съдържание, а и взаимовръзките, каквито безспорно съществуват, са достатъчно точно определени и по тази причина не представляват особен интерес. Подобно, донякъде високомерно и пренебрежително отношение позволява битуването на най-различни, понякога добронамерени, но не винаги компетентни тълкувания. Ако съсредоточим малко повече внимание, ще установим, че много често тяхната употреба създава илюзия за прецизност, смисъл и съдържание дори в случаи, когато те или липсват, или ако присъстват, се нуждаят от по-голяма задълбоченост, за да бъдат убедителни.