Извънбрачните връзки

ibv.jpgИзвънбрачните връзки имат две основни разновидности:

а/ връзка между двама семейни партньори; 

б/ връзка между семеен и не семеен.


В първия случай нещата обикновено са ясни и хармонични.  Става дума за хора, които или са умерено разочаровани от брачния си партньор или са отегчени от прозата на семейното съжителство. В типичния вариант, връзката извън семейството и за двамата е една необходима екстра към иначе сносния им живот. По-интелигентните от тях успяват така да подредят нещата, че брачните им партньори и „хората” да не разберат за съществуването на „третия”.  Не рядко удовлетвореността на личната потребност от свобода прави дори тези съпруги и съпрузи по-добри в собствените им семейства, тъй като те ги приемат не като клетка, от която не могат да избягат, а като „тихо пристанище”, в което винаги могат да се приберат.


Има екстремисти обаче, които поради простотия, небрежност или своенравност правят така, че всички да научат за извънбрачните им връзки. Понякога това е част от играта „хайде сега вие двамата/или вие двете/ да се състезавате за мен” , която цели да разбуди страстите на заспалата половинка или да повиши „инвестициите” и във връзката.  При лошо развитие на този сценарии обаче става „играчка плачка” и засегнатия съпруг или съпруга отговарят със същата игра, което обикновено съсипва семейството. Възможен е и по-оптимистичен развой на нещата, когато блудният съпруг след като си е „начесал крастите” се прибира в къщи „ни лук ял, ни лук мирисал”.


Може би най-драматичен е вторият вариант на любовния триъгълник. Претенцията на свободния партньор в него е да разведе другия за да го ожени за себе си. Позицията пък на семейния е, че той не понася жена си, но е принуден да живее с нея  „заради децата”.  Обикновено следват какви ли не доказателства за жертвите, които семейния партньор е готов да направи „в името на любовта”.  Обикновено в отплата – любовните изблици се редуват с тягостни натяквания или по-остри влизания в семейното пространство с целящи разбиване гнилото семейство.


Свободните жени, пристрастени към  „връзка с женен мъж” са или твърде амбициозни, решени на всяка цена да преборят другата и да и отнемат плячката, или с твърде ниско самочувствие и самооценка, поради което не вярват, че заслужават нещо повече от това да обират трохите от чуждата трапеза. Има и такива, които просто се страхуват от трайно обвързване и поради това предпочитат консумацията на парче.


Мъжете, пристрастени към „врзъка с омъжена жена” най-често са нерешителни и слабоволеви, склонни към постоянни компромиси и игра със скрити карти. И на тях не им е лесно да подържат деликатното равновесие между екстрите на извънбрачната връзка и неудовлетвореността от това, че нито в къщи , нито на вън нещата могат да са пълни и истински.

One thought on “Извънбрачните връзки

Comments are closed.