Ангели, ангели…..

Тук някой ще попита – за какви ангели говоря? Ангелите, тези, които помагат, които бдят над нас. Виждате ли ги? А правите ли опити да ги видите?
В детството ми имаше един мъдър дядо, който заекваше и беше сляп.
Винаги ми казваше, че трябва да имам вяра в неестествените, невидимите, но осезаеми неща. Казваше ми, че виждам повече от останалите. Винаги когато страдах за нещо и му кажех той казваше: Погледни светлината, последвай я, заслушай се. Усещаш ли? Топлината. За съжаление тогава не си спомням да съм усещала това, за което ми говореше той, но знам, че моментално грижите ми минаваха след като останех за миг спокойна.
Той ме учеше да бъда човек, да помагам на хората, да обичам близките си, да общувам с хората, да се уча и да чувствам. Днес мога спокойно да заявя, че голяма част от душевността ми е благодарение на неговите уроци.
Разказваше ми различни истории. Ще разкажа една от тях – за ангелите.
„Ангели, ангели…
Те в сърцето ни се крият.
Виждат ангели чистите души.
Чистотата, чистотата при децата.
Отвори душата и намери чистотата.
Малкото дете живее в свой цветен и бистър свят. Най – често децата виждат ангели, тъй като душите им са лишени от черни мисли и дела. В своя растеж постепенно забравят за ангелите, които са виждали и пак могат да видят.
Научи се да бъдеш дете в зрялата обвивка…Ако имаш сърцето и душата, ангелите ще се върнат. (така си спомням думите му…)
Когато пораснеш ще се сблъскаш с много трудности и ще бъдеш подложена на много изпитания, но ти не спирай да чувствам, да слушаш и да търсиш. И помни, че ангелите винаги са около теб. Всеки път когато ти предстои да направиш сериозна крачка в живота си ще имаш нужда от тях, със силата на сърцето си те винаги ще идват. Ангели има и те се усещат с душата и се виждат със сърцето. Чувствайки тях никога няма да чувстваш самота. Научи се да живееш простичко и да бъдеш добра. Ще има моменти, в които ще се губиш. Тогава просто стой спокойно. В тишината, в нищото. В тези моменти не води битки със себе си. Просто бъди спокойна. Научи се да си спокойна в неспокойни моменти и дни, но не губи своята емоционалност. Тя е твоя и ти си нейна.
Търси ангелите, те ще те водят. Навсякъде има ангели. Всички сме ангели.”
Настръхвам когато пиша това, толкова е истинско. Неговите разкази много са ми помагали и ще ми помагат. Изразяваха душевност. Това, което „проповядвам” и аз всеки ден. Това, което искам да виждам у хората около мен – душа. Да живеем простичко, трудно ли е? Трудно ли е са събудим собствената си душевност?
Аз мога! А ти?

Благодарим, за предоставената статия на Виляна Батинова, гост-автор в списанието за мъжа и жената Тя и Той